Изхвърлен камък от водата
заровен в пясъка, във пустотата,
обвит в погрешното разбиране
на тази скръб и нищетата,
потънал, очаквам тук вълната,
очаквам прилива и топлината.
Жадувам този огън да загасне
и нежната вълна да ме прегърне-
към океана да ме тласне.
Дори подмятан в нейните ръце
усещането е прекрасно, но колко
по-красиво е, да бъдеш камък
в морето от любов опасно.
Какъв е смисълът да губя време,
когато моята душа тъй стене?
Какъв е смисълът да бъда цвете каменно,
когато то не плаче и не обича пламенно?
Какъв е смисълът от тази надпревара
да хванем влака – там отвъд самсара?
Какъв е смисълът да гоним някаква надежда
за силите мистични или свободата безметежна?
Какъв е смисълът когато тук те няма,
ако ме отхвърлиш и пак сама душа остана?
Какъв е смисълът за да живея,
когато твоето име няма да възпея?
Какъв е смисълът да мисля за това,
Какво да правя, тук… сега.?
Нима не е жестока травма да обичаш,
когато теб те няма ме обричаш.
Да ме отхвърлиш като някаква играчка,
така далече… Таз любов така ме мачка.
Повлича ме морето, запраща ме далече…
Дали ще съм душа тука осъзната вече?
Или ще бъда на илюзията обречен ?
Едва ли има някакво значение,
ако ръката ти не мога да приема със смирение.
Къде остана моята любов? Къде остана!
Оставаща все тъй празна и нечута…?
Какво ли сбърках къде ли съгреших
и колко ли живота все това творих?
Къде остана цялото смирение?
Къде е туй човешко възвишение?
Какво остана ми сега, сега сегичка?
Останах тук душа една самичка…
Без теб света е като празна яма
тъй черна…Любовта я няма…
Вълна на празнота залива моето съзнание,
това е прелестното синкаво божествено сияние.
Ах твоя образ пак ме изостави.. Седя рева…
Гласът ми се сподави… Не искам нищо друго…
Не искам вече тишината… Мечтая си за шум,
за луна светлина, за теб О’ Гопинатха.
Мечтая да съм твоята робиня,
която няма да подминеш.
Мечтая, че ще бъда вечно твоя,
а ти любими ще си вечно моят.
Мечтая да съм с теб, като една прашинка луда
стига да не съм за твоите нозе тъй остра, груба.
Мечтая да съм като стрък от нежната трева
в която ти ще седнеш облян в луна светлина.
Мечтая да съм флейта или да съм дреха
така ще мога да намеря своята утеха.
Мечтая да съм езеро, в което
ще измиеш своето красиво синьо тяло.
Така ще мога с теб да съм изцяло.
Мечтая да съм твоята добра слугиня,
която с разплакани очи в ръце те взима
Мечтая да съм нежната бавачка
Мечтая да съм твоята жена играчка.
Мечтая си да бъда твоя,
а ти да бъдеш вечно моят
Дори не мога да усетя
вкуса от твойто свято име, което
блика на талази и свети като туркоази
поставени на слънчевата светлина
върху прекрасната ти форма Шямасундара.
Защо ми е да губя ценно време,
вместо да крещя и стена все за твоето име?
Защо седя тук толкоз мълчаливо,
вместо да извикам твойто име милостиво?
Защо седя така тук прикован, като във клетка,
и не приемам ключът отварящ таз решетка.
така облечен моля се пред прелестните ти нозе
да мога да обичам теб с това бодливо каменно сърце.
Единствено когато камъка попадне във водата
ще може да общува с Гопинатха.
На дъното на туй море любовно
Да бъда камък гладък и със форма
Не искам да се сливам като капка
Не искам да съм удавената мравка
Желая да съм силен и способен
Да бъда твой слуга поробен
Желая да съм силен и способен
Да бъда твоята скала красива
В която да играеш раса лила.
Желая да се гмурна сред склалите
Да вкуся с теб тайните в игрите
О Шри Шри Радха Кришна
Любовта е толкоз вкусна.
заровен в пясъка, във пустотата,
обвит в погрешното разбиране
на тази скръб и нищетата,
потънал, очаквам тук вълната,
очаквам прилива и топлината.
Жадувам този огън да загасне
и нежната вълна да ме прегърне-
към океана да ме тласне.
Дори подмятан в нейните ръце
усещането е прекрасно, но колко
по-красиво е, да бъдеш камък
в морето от любов опасно.
Какъв е смисълът да губя време,
когато моята душа тъй стене?
Какъв е смисълът да бъда цвете каменно,
когато то не плаче и не обича пламенно?
Какъв е смисълът от тази надпревара
да хванем влака – там отвъд самсара?
Какъв е смисълът да гоним някаква надежда
за силите мистични или свободата безметежна?
Какъв е смисълът когато тук те няма,
ако ме отхвърлиш и пак сама душа остана?
Какъв е смисълът за да живея,
когато твоето име няма да възпея?
Какъв е смисълът да мисля за това,
Какво да правя, тук… сега.?
Нима не е жестока травма да обичаш,
когато теб те няма ме обричаш.
Да ме отхвърлиш като някаква играчка,
така далече… Таз любов така ме мачка.
Повлича ме морето, запраща ме далече…
Дали ще съм душа тука осъзната вече?
Или ще бъда на илюзията обречен ?
Едва ли има някакво значение,
ако ръката ти не мога да приема със смирение.
Къде остана моята любов? Къде остана!
Оставаща все тъй празна и нечута…?
Какво ли сбърках къде ли съгреших
и колко ли живота все това творих?
Къде остана цялото смирение?
Къде е туй човешко възвишение?
Какво остана ми сега, сега сегичка?
Останах тук душа една самичка…
Без теб света е като празна яма
тъй черна…Любовта я няма…
Вълна на празнота залива моето съзнание,
това е прелестното синкаво божествено сияние.
Ах твоя образ пак ме изостави.. Седя рева…
Гласът ми се сподави… Не искам нищо друго…
Не искам вече тишината… Мечтая си за шум,
за луна светлина, за теб О’ Гопинатха.
Мечтая да съм твоята робиня,
която няма да подминеш.
Мечтая, че ще бъда вечно твоя,
а ти любими ще си вечно моят.
Мечтая да съм с теб, като една прашинка луда
стига да не съм за твоите нозе тъй остра, груба.
Мечтая да съм като стрък от нежната трева
в която ти ще седнеш облян в луна светлина.
Мечтая да съм флейта или да съм дреха
така ще мога да намеря своята утеха.
Мечтая да съм езеро, в което
ще измиеш своето красиво синьо тяло.
Така ще мога с теб да съм изцяло.
Мечтая да съм твоята добра слугиня,
която с разплакани очи в ръце те взима
Мечтая да съм нежната бавачка
Мечтая да съм твоята жена играчка.
Мечтая си да бъда твоя,
а ти да бъдеш вечно моят
Дори не мога да усетя
вкуса от твойто свято име, което
блика на талази и свети като туркоази
поставени на слънчевата светлина
върху прекрасната ти форма Шямасундара.
Защо ми е да губя ценно време,
вместо да крещя и стена все за твоето име?
Защо седя тук толкоз мълчаливо,
вместо да извикам твойто име милостиво?
Защо седя така тук прикован, като във клетка,
и не приемам ключът отварящ таз решетка.
така облечен моля се пред прелестните ти нозе
да мога да обичам теб с това бодливо каменно сърце.
Единствено когато камъка попадне във водата
ще може да общува с Гопинатха.
На дъното на туй море любовно
Да бъда камък гладък и със форма
Не искам да се сливам като капка
Не искам да съм удавената мравка
Желая да съм силен и способен
Да бъда твой слуга поробен
Желая да съм силен и способен
Да бъда твоята скала красива
В която да играеш раса лила.
Желая да се гмурна сред склалите
Да вкуся с теб тайните в игрите
О Шри Шри Радха Кришна
Любовта е толкоз вкусна.
Публикации
